Последната свещ гаснеше…
И той потъна в мрак…
Нищо не се виждаше освен силуета на измъчван човек.
Студенината, която излъчваше…
Толкова смразяваща, толкова силна.
Тя държеше неканените гости надалеч. Тя беше броня.
Броня, която предпазваше ранимото му сърце.
Броня, която не сваляше.
Под нея се намираха истинските му чувства…
Чувства, които той би искал да не бе усещал.
Чувства, които го подтикваха да прави неща, от които по-късно щеше да съжалява..

Позволи сърцето му да бъде откраднато…
И плати цената на този грях.
Позволи разумът му да бъде отнет…
И плати за това.
Обикна човек, довери му се, разкри тайните си пред него…
Нима смяташе, че щастието идва просто така?!
Нима то нямаше цена?!
Твърде късно разбра всичко това.
Болката вече се настаняваше в разбитото му сърце…

Вкаменен,
Сякаш отстрани наблюдаваше…
…как нещастието идваше право към него.
Вцепенен,
Гледайки как смисълът на живота му бавно го задминаваше…
Без дори да се сбогува, без прощална целувка.Просто ето така.
Изгуби всичко за една секунда.
Секунда, която му изглеждаше като цяла вечност.
Всичко приключи точно в този момент.
Точно в този, в който загуби любовта на живота си.
Мига, в който го осъзна…
Сякаш губерка се забиваше в сърцето му.
Бавно… без излишно прибързване.
Болката трябваше да бъде неописуема…
Това бе цената на всички негови грехове.
Цена, която бе твърде голяма и сурова.
Но цена, която трябваше да бъде платена.


Сега потъваше в мрака.
Криеше се от света, от хората.
От всичко.
Всеки ден болката ставаше все по-голяма и по-голяма.
Само споменът за изминалите дни го караше да продължи.
Вярваше, че все някой ден болката ще намалее…
Но дотогава… скрит в сенките…
…щеше да остане той.




08.7.2009 г.